Светлинна пътека


Да се ​​спечели на всяка цена не е разумно, жертвите не се броят, и в тази Пиро победа празнуват само луцидните генерали, е мисъл, която ми се сближава някак бързо, докато очите са се сражавали с последните секунди на съзнанието.
Тон със скорост по-голяма от светлосната, известни бездни умело избягват знаеќи им подмолност но и оштрата болка, която задаваат, изминаха няколко студени пещери незадржуваќи се нито един момент в тях, реата която бликаше още на няколко километра съобщават за присъствието им спря, или по-скоро подскачащи с огргоман сила на пространство, което и мен ме беше непознат .. нечиото невидимо присъствие беше очевидно, не го гледах, но студен продорен отношение в първия момент ме прикова на място, дъхът отново как да открих, старата и папсан демон с почти сронатите зъби опитвате да ме уплаши ... не си спомням повече бидечи вртлогот който обиколи всички четири страни как да му забрани на паметта да бъде тук онлайн.

-Отново се бори с чуждите демони, те слушал цяла нощ като яростно се хвърляше думите навсякъде .... идваше гласът от другата страна на възглавницата.
Отговорът бързо и готово излезе продолжуваќи в частта там, където спря въпроса, правеќи е така цялото.
-Не, гледах как Звярът със смях пишеше, но повече предписват вече написани страници по някакъв стар пергамент.
-Приятно ми е да се научи да освобождават твоя демон и да го оставяш той, а ти да се бори.
-Само обедини двата противоречи светове.
-Нека оставиха твоята фалшива скромност и придружими се на прекрасния закуска, но воодушевеноста запазите за някой друг част от деня.

Посегнав да докосна реалността отново, но сега времето е моят враг, само върховете на пръстите са имали това кратко задоволство.неколку апстракни светове се пръснаха в пространството.

-Все още съм кървава под кожата от твоето проклятие ... безобразно прекрати кратката тишина
-Ли искаш отново в долината на твоите мечти пролетния роса да Роси ... трябваше да отплатя
-Докато съм препокриена с топлина, теглото на пролетните дни не ми смята.
-Аромата и вкуса на един свят, ти подарявам, сега оставим в светлината да боя нещо, което оковите ми се вижда.
-Понякога имам чуство, че твърде много отровни граал предлага.
-Оставим да ям.

Имах власт в мрака, огромно, несравнимо с това тук в светлината, тук бях само начинаещ, млад ученик, който трябва да научи всички уроци, което ще даде деня.

-Никога не съм вярвал, че някой ще ме нарече предател.
-Защо .. попита изненадана от коментарите.
-Никога не съм чекорел след такива сигурни пътища.
-Го разкъса пакта с тъмнината, сега събере още малко смелост, и от тази тъмнина извлечија твоята сянка, ти вярно Компаньонка, за да бъдеш пълен ....
Завъртите с главата сомничаво
-Въпросът, на която студена скала я поставите, кутрата тя, спомням си как тъжно с немост плачеше след мен, но и тя в тъмнината не видя, когато се разделихме.
-Сеедно.собери сила и вратисе за последен път да вземеш, за да Може да продължите нататък, човек ярост сянка е само полусуво дърво, на което ни врапчињата нежелана седалка да направят.

Се отварят устните за още една река да разливи но грубо бе спряна тази река с язовир, която паднала от небето.

-Млъква, да се молим и да изразите днешната благодарност за цялостната подарена Божията любов, че ето ни се смили и ни даде смелост да отворим очите.

Нежелана да впечатлена от моите молитви, но мислите, които ги пуснеш как да се претопуваа с останалите, които пътуваха в безкрайно, сега, докато пътуват гледах като малки светлинни пеперуди носят радуваќи на повторна тяхната искреност.










Ново! Кликнете на текстот подолу за да ги видите другите преводи. Откажи