Разговор с ангелът

Не бях бесен, повече може да се кажи, че съм възмутен, огорчен от всички нанесени несправедливост, от всички напразно пролеани сълзи, от всички напразно прекарани мигове в проклетата самота, така огорчен, го соблеков гол, също като мен, ангелът, който денонощно ходи след мен, с тъжен образ, го соблеков и седнах до мен, заедно да немееме и в немоста да чуваме плача на тишината, тя пискава тръба на забрава ......
-Ми студ .. с тих глас прошепоти
-Знам, аз казах, това е студенилото в душата ми, защото ти студ .....
-Дозволими, дозволими поне веднъж с мојаата ангелски ръка да ме чрез гърдите и да стоплам .....
-Тргнија ръката, не те наказват с студенилото, но те питам, защо грешната и двамата ....
-Не знам, нямам нито аз отговор в този момент, и мен си ангел не заслепи нейната кротост, не заслепи нейното тихо шепотење, което на моменти и ми действаше песен пеена под лака на дъгата, не заслепи недаваќи ни по-добре да погледнем зад нея усмивка, че се укрива един друг герой ... нежелана сега да го наричат, защото и двамата го видяхме ....
-Сега оја е ползата, което знаем създателя на фалшивата любов ...
-Наистина дозволими поне веднъж да ме с ръка през сърцето, твърде студенина блика, вече студенилово силни стисоци прави, може в някой момент .... нежелана да мисля за това ...
-Че, което нежелана .... го погледнах в очите, в това безкрайно синьо простраство, където спеше цяла вселена .... което нескаш, айде кажи
-Не мога, но и несмеам аз да произнасят тази дума, аз не съм упълномощен да набираните нещо, което нетреба да се случи ..
-Ето аз за теб ще изговорам тази дума ... нежелана да кажеш, че ще ми прсне сърцето, и че смъртта ще се слади с парчетата, които ще одлетаат директно в ръцете ..... СМЪРТ; СМЪРТ, ето аз го произнасят тази дума, без никакъв страх ...
-Моля те, прекъсвания да ме мъчи, моля те, тези твои думи за мен са като най-горещите небесни мачове ....
-А защо да се страхувам от неминовноста ...
-Отново моля те, дозволими само един път да ме ....
-Защо да ти позволя, душата е моя и аз мога да разполагам с нея, както аз искам ...
-Не, сега каза най-голямата човешка заблуда ..
-Защо ..
-Душата е дар Божи, тя е м, ало част от общия унервезиум, когато една душа ще бъде загубена или безсмислен изгорена, тогава някъде в някоя част се появява малка черна дупка, душата е најфината естествена субстанция ...
-Ех ....
-Да, човек може да се грижи за тялото, притежателят на душата, да го храни и лекува когато е болно, а душата се тревожим ние ангелите ...
Сега наистина побеснав, побеснав в истинския смисъл ...
-Ако наистина това е твоята задача, аз като смъртен да мисля със сърцето, а не с разума, тогава ти, който мо-еше да видиш и нейната душа, защо ти не разпознава ....
-Есега ти наистина грешим .....
Замолчев, не добре занемев ли наистина грешам.
-Хайде тогава кажими моля те, където грешната ....
-Два пъти те предупредиха, че нетреба да продължих да отидеш на тази писта, но ти сляпо и покорно го моли Бог да ти разреши, когато Бог здодееа от твоите молитви, отново ме пусне край теб със задачата ... отива израдувајго, но когато ще бъде раскрварено сърцето му излекувајго ....
-Искате да кажете, че е било предварително предордредено ...
-Не някои неща не са предназначени, но в голяма част да ......
-Кои са те моменти, когато бях предупреден ....
-Имате най-големият и најмудар учител, което природата дава, самотата и тишината, от неплодна нива, направиха добра ораница, във всеки следващ момент, насадиги или посејги твоите въпроси, след това погледнија длабочлината на душата ти, и от там, от този неизчерпаем източник ще получиш отговор, ще покълнат навсякъде около теб ... търсене, търсене и ще получите, всеки бесцелен момент за теб е просто загуба ...
Замолчив, някаква приятна тишина се распосла, дали от пријатноста и удобни на Ангелът или плаване на кораба, наречен живот, заплови в тези води ...
-Дозволими наистина само веднъж да ме чрез сърцето си, всеки негов грч, за мен е болка непоносима, погледниго онај тъмен облак, там боя моите болки, които ми задаваш с грчевите от сърцето
Шума на брезите ли е толкова лечебни песен, или започва да се успокоява бесот ..
-Добре ще ти позволя, но ще ми отговориш само на още един въпрос ...
Ще ти отговоря, ако искаш на още сто, на хиляда ....
-Какво ще бъде с моите малки и сладки Ангелчиња ..
-За тях не се грижи, измама с танок воал, ще падне много бързо, оставиги, болка ще се научи да гледат напред във времето и с побистри очи да ги види нещата, болката ще се научи да засилят своята вяра, и сега те научиха основната урок, че понякога и хората на който безрезервно да вярваме и искаме знаят да не боли, така че макар те носели и характер на майка .....
Ме погледна някак си с някаква милост ...
-Искате да знаете какво ще бъде ... виждам пламъка в сърцето ти все още клокоти, нека изгасниго вече веднъж, за да не бъдеш наранен по-силно, а за нейното бъдеще няма да ти кажа, нито дума, и по-добре да не знаеш ... но аз вярвам, когато чуеш, ще ти бъде иначе.
-Но ....
-Ще забравиш, ще забравиш, аз ще бъда тук около вас, бързо ще изцелени началото на ...
Минаваше Ангелът с дланта около сърцето, някак си със скорост на сутрешна неспокойно разиграно и дворец бриз .....
Читајте фонетски
Ново! Кликнете на текстот подолу за да ги видите другите преводи. Откажи