Безсмислено е да се надяваме


Това мое самотно беседење, няма да ти дам да прочетеш, а ти остани в твоята самоизмама с твърдо уврување което на моменти прилича на фанатично, че собствената щастие се гради върху хумка и скаменета тъга в детските очи.

Безсмислено е вече да се надявам, че и в твоята душа живее копнежливиот феникс, сега, когато тук в студенилово самувам благодарение на вас, много добре знам, че това е само една просторна и пищни одаја на сърцето.
Въз раскошните мека мебел распослани лежат всичките ти фалшиви въздишка, които като трозабец на Богът на слънцето ме протектора навсякъде по тялото правеќи така невидими кървави следи от който се цеди черна кръв.

Убийството на сън, ето само удоволствие било ти, нежелана да мисля, че това може навик да стане.

Нима негледаш все още, на ти празно небе летят само черни мршојадци които с Клуни от които бие миризма на трулеж от скъпата месо, и момента чакат, когато ще започнат от деня ти утрешен стрвно да колваат

Си апиш устните преди да започнеш да разказваш хладка легенди за едно минало време, воздигнуваш на трона, което делкаше върху черен Мраморно, виж сега, от дясната страна вече контурите на името ми се фтиснуваат, гледаш и в изстъпление говориш, че има още място за имена нефтиснати.

Водена от нагон, и врелиот дъх на мъжка страст се зарадва, че толкова лесно хълмове от болка направи и навсякъде пепел пръсна зад себе си, и сега тайнствено се усмихват наклон на възглавницата, която е влажна от въздишките, леко с тон на бесрамничка говориш, че това е твоят пожелавайки свят, наздравуваш с пенливо вино, с желание звездите с букви лъскави името ти на небето да пишат.

Уверена в своята безгрешност иташ към олтара, бараки от другите извършеното за успех да празнуват.

Моите надежди, те безцелно празни думи с морничаво ехо ме залепват на мястото и с призвук на някой твой притаен кикот не слушаш те еха, много планини, не споделят, някъде в някой дол от тези планини ценни двама клесачи от тях само известно място клесаат белия мраморен паметник, с тях известната умения сајот правят за времето, което идва с тъмни бури не тъмна.
Когато някога ще прекараш Въпреки този паметник, на който лицето ми се смеят ще виси в рамка с името долу писано, не четете епитафот, може би демон, който на Егейско море се примирим да се събуди, просто завъртете главата към изгрејсонцето, стиснија силна мъжка ръка, която ще те притежава, и заминат в твоето известно обяд.

Странно, често те слушах как набожно казваш молитви преди куќниот светец, след това покрита под антеријата на мрака блудство плюе на свещения завет, газеќи го сякаш е безсмислена златна гривна подарена без никакъв повод.

Гладуващите философи, които си успехи на нанижале на чуждите несречи те опкружуле, воздигнуваќи те до небесните висоти, свети в техния фалшив блясък, който ти го дават, не в живота, глухи си за далечни гръмотевици, които те увещаваше, мислиш, че татнежите се шум победоносни които в себе си носят триста почести.

Сякаш нарцисоиден началник, който извојувал Пиро победа на твоето поле от успехи, винаги се залажуваш с усмивките от нашите слънца, им прегръдки, така ли е, той ти живот сън, който желаят дълго, негледаш, нежелана, или наистина си исплашена от тяхната скрита тъга, която с всеки ден става все по-голяма, което всеки ден прави по-големи и по-големи сфери на тъжни царства, тя и сега е налепена на своите герои, сляпа и замаена от славопојните думи, които всеки ден ти изсипва създател на вашата младежка болка не чуваш техните неми писъци и как да се горят чужди въздишките, които така чедно ги попиват, нито врелина от тях няма да отопи нито грам в тази скрита тяхната тъга, като подземни еха до моите хълмове от болка всеки ден идват те писакви пратеници на техните раскрварени дамари.

Когато един ден техният скрит и потискуван ярост ще рикне със сила, която и сами не могат да контролират, тогава ти безсилие ще молиш пред краката си за поне една прошка.
В тези моменти, когато знам, ще желая одникаде да се створи најоштрата сабя димискија и този миг да те разби на пола него думите им, че ще ти разливи, ще те накарат боса до края на света да отидеш и да се скрие.

Ѕирнуваќи с мисъл готово по всяко твое кът, те виждам как в хаос на мислите си с някой вътрешен глас глас говориш, ти баботи през вијугите мозъчни кажуваќи ти, че и тази прегръдка, която имаш не е истинска, продължават ли да нижиш нишката на любовта в недоглед, качеќи ги отфрлените листа на конец, наречен суров измама.
Височините на любовта не се достигат с задаване на болка.

Когато ръцете ми мечта и носеха любов, нали знаеш, от неплодна нива стана Цветна градина с два процъфтява, а сега извишена до нејак облак с несигурни тайни в себе си и дъжд, който ще ти даде утре, намаляват моята сянка, ето само тя остава след мен да свидетелства за мен, до степен на изчезване.

Стана светица с човешка суета, пред която клякам нови поклонници, я снимат ти жив портрет и много поети се опејуваат твоята святост.

Сега, когато времето одбројано измина, заминавам с пътниците без дом, който и във вечността е вечен скитник, и той като мен не скрасен на нито едно място, заминавам с придушена тъга носеха на нежни ангелски криља, обогатена с ритъма на камбани от далечни земни площи.
Читајте фонетски
Ново! Кликнете на текстот подолу за да ги видите другите преводи. Откажи