Безкрайно мълчание


Сам бях, мислех, бесилен съм пред собственото распетие
С няколко плисоци от миналото да се боря.

Крадав дни, които не са дни
Но с безбојност пред очите ми изчезваха.

Оживувам ето прастара игра, отново самотата я души безмилостно
Изглоданите кости ясно казват.

Се лъжа, с скаменета Корк хляб сила да събера
Кучешки апеш се роди така безбели звяр съм станал.

Сега и призраците се страхуват от мен
За тях това е невратно мъртъв пространство.

Не ме тревожи вече нечий вик
Знам, това е нечия морничава смърт.

На някои, които си мислеха, силни са, силни са, мощни са
Ето как суводолици збеснати ще бъде хлъзгав сълзи.

Когато умираш в мечтите
Црнејцата, езическа сила ми даде.

От скритата бездна на душата тайни молитви изваждайте
Ме научи отново черни клетви да казвам.

Звездна раната да бъде отворен
Безкрайното мълчание ще подарам така.