Небиднина в Невратност



От синьо око сън изтече
На студен осој остана, прилепи, тук навек остава
Котлен камък до камък се привърже
Призраци и лита сенки от понорници призова
На празник, Пир див езически покани
И божемни набожници
Та това ти бяха кртови в дамари душевни
А ето свети обърне, најсвети, показващи

Јадот
Јадот жена с пламък мъгли носеше
Кобен и съден, и много студен
С дождалец покривка гроба шарени
Селските клепала за това казват,
И шумни диви нескротени мътни понорници
Великденски подарък е това за една душа.


През клепкиве се сурнува едно минало без бъдеще
Небиднина е
Подземници жадно проучи
Отново ставам Син на Отца
Проклетия, греховете ще да е отплатена
Млад роди, гол, преди небесен олтар стоя.

Бях стопан без стена и колекционерски
Една педа небе имах
Една капка от морето живот
Шепа радост и смях
Няма вече
Голям Петък
Велика събота
Или Света Неделя
И всичко, което е мое
Сега е твой
И корен див
И пясък дребен

Но сватба ще бъде
Девер венец взел в ръка да взема
Сватба, сватбарите много
Зестра на държава дари
Благословия за сън от вековете кажувааат
Само
От тази страна на деня
Булката, която не е булка
Отпечатъци на държава целува
В края на устните усмивка и развлекува
Малко на невратноста се радва.















Небиднина во Невратност

Од сино око сон истече

На ладен осој се залепи,прилепи,тука за навек остана

Бигор до бигор се прилепи

Призраци и лити сенки од понорници повика

На гозба,пир див пагански ги покани

И божемни набожници

Та тоа ти беа кртови во дамари душевни

А ете свети,посвети ,најсвети се прикажуваа

Јадот

Јадот жена со пламени магли го носеше

Кобен и суден,и многу студен

Со дождалец покривка гробна ткаеше

Селските клепала за тоа кажаа

И бучни диви нескротени матни понорници

Велигденски дар е тоа за една душа.

Низ клепкиве се сурнува едно минато без иднина

Небиднина е тоа

Подземници жедно го испиа

Повторно станувам Син на Отецот

Проклетија,гревовина ќе да е отплатена

Млад пород,гол, пред небесен олтар стојам.

Бев стопан без ѕид и стреа

Една педа небо имав

Една капка од морето живот

Грст радост и смеа

Нема веќе

Голем Петок

Голема Сабота

Или Света Недела

И се што беше мое

Сега е и твое

И корен див

И песок ситен

Сепак свадба ќе биде

Девер венец зел в рака да носи

Сватови,сватови многу

Мираз на земја даруваат

Благослов за сонот од вековите кажувааат

Само

Од онаа страна на денот

Невеста што не е невеста

Стапалки на земја целива

На крај на усни насмевка и се развлекува

Малку на невратноста се радува.