С твоето съществуване, имаше и аз
Тук, в празните дни
Къде празни думи гърмят
Те няма
Така че и аз не съществувам

Тук
В този сив пространство и усмивките са фалшиви
Тук
На тази сива държава и стъпките са фалшиви
Тук
Сред тези четири зида и аз съм лъжа, в лъжа

Се лъжа себе си
Че се смея с другите, но грчот на устните ми одава
Се лъжа себе си
Че пея с другите, но немият ехо ме одава
Се лъжа себе си
Че не чувствам болка и тя с Рик отнеме

Всичките ми сълзи вчера дъждът ги закара
Затова днес не плача
А аз пробват
Часовниковата час ги кршам
И пробват с времето да играя
Те търся във всеки чужд поглед
Знам, че си чужда
Те търся във всяка чужда усмивка
Те търся по празните улици с фалшива надежда

А ти
Сега в един просторен и осветен пространство танцуват
С смях погледите ги събираш
Заносните облините на тялото нарушава
Лъжем много мъжки возишки
Ужуваш да страда, но и да примамва погледите
Страстите им зовриваш

С облак от цигарата формата ти аз рисувам
Така поне привидно на съществуване на стварам